OpenFest 2016 видео setup

Зала “България”

Схема на зала "България"

В зала България имаме 3 камери:

  • Main camera - общ план, разположена на дъното на първи балкон; на нея се и записва аудиото и картината, за да имаме резервно копие
  • Secondary camera - близък план (следи лектора), от едната страна на първи балкон
  • Audience camera - снима публиката по време на въпросите, намира се срещу режисьорския пулт

Изходът от всички е по SDI (Serial Digital Interface - цифров интерфейс за пренос на аудио и видео).

Другият източник на видеосигнал е лаптопът на лектора. Тъй като цялата техника трябваше да работи на една резолюция (изискване на видеомиксера, който използваме), лаптопът минаваше по VGA (или HDMI->VGA конвертор) през видео scaler Atlona, който приема сигнал с практически всякаква резолюция и изкарва предварително зададена такава на HDMI. Оттам, през HDMI->SDI конвертор (заради голямата дължина на кабела), сигналът стига до видеомиксера.

Въпросният миксер е Blackmagic Design ATEM 1 M/E Video Switcher. С помощта на един контролен лаптоп и Launchpad (както и малко бъгливи скриптове), имаме пълен контрол върху това какво да се вижда на кой изход на миксера. Launchpad-ът изобщо не е задължителен, но е ужасно удобен и спестява неприятни разходки и цъкане с мишка. Миксерът има доста повече възможности от превключване на няколко сигнала, но поне за момента не изпитваме нужда да използваме останалите му екстри. Единствено съжалявам, че не остана време да приготвим табелки с имената на лекциите и говорещите, коите да се показват периодично по време на презентациите (а това го е имало предни години).

Дотук нещата са стандартни за подобна конференция. Звукът обаче беше малко по-сложен, тъй като трябваше трите микрофона за озвучаване на пианото да не се чуват в залата, а единствено на записа и живото излъчване - притеснявахме се да не се получи микрофония, тъй като залата има доста добра акустика.

Микрофоните за лекторите, хералда и публиката влизаха в големия ни аудио миксер. Един от изходите му отиваше директно за озвучаване на залата, а втори - в по-малък миксер. Там влизаха и трите микрофона на пианото, а изходът отиваше за записа и излъчването. По този начин давахме и свобода на лекторите да правят проби с микрофона без да бъдат излъчвани или записвани - чуваха се само в залата. Изходът от малкия миксер минава през камерата общ план преди да влезе в ATEM-а, за да се синхронизират аудио и видео.

Имахме и 3 изхода от видеомиксера:

  • проектор (през SDI->HDMI конвертор, отново заради разстоянието)</li>
  • Atomos Ninja 2 (устройство за записване на 2.5” диск)
  • Teradek Vidiu

Камерна зала

Схема на Камерна зала

Тук нещата седят по подобен начин, но са по-прости - има само две камери, като отново едната от тях прави резервен запис. Видео scaler-ът е неизвестно на света китайско устройство, което обаче има голямо разнообразие от входове, както и два SDI изхода (вторият дублира първия). Няма специални изисквания за аудиото и минаваме само с един миксер.

Студио “Музика”

Най-малката зала я брояхме като “половин зала”, защото имаше само по две лекции двете сутрини - останалото беше workshop-и. Тук цялото заснемане и миксиране се случваше с помощта на 2 FOSDEM-ски кутии. Крокодила е разказал достатъчно добре как работят те.

Разпъване на техниката

Започнахме почти по график с разтоварването на оборудването. Впоследствие се втурнахме да правим постановката в Камерна зала, защото се оказа, че там ще има двучасова репетиция, за която не бяме предупредени. След като се намериха достатъчно хора, които да се занимават с тази зала, се пренесохме към “България”. С видеотехниката нещата там се развиха изненадващо добре, нямахме сериозни препятствия.

Голяма грижа обаче ни създаде осветлението. Първо сложихме допълнителни прожектори на първи балкон, които светеха ужасяващо в очите на лектора. Свалихме ги на сцената, но резултатът беше същият. След това пуснахме някаква част от осветлението на залата, 2 групи (отляво и отдясно) по 4 лампи, които докараха нещата до приемлив вид. Избягаваме усилване gain-а на камерите, тъй като води до много шум в картината.

Известно време разследвахме защо интеркомът за операторите не работи (виж по-долу), оказа се дреболия - недоконфигурирани VLAN-и по суичовете на AP-тата.

За да е по-интересно, сетъпът приключи с електрически проблеми в Камерна зала. Двама души ги би ток, а техниката се рестартираше през няколко секунди. Към 12 часа решихме, че не си струва да се мъчим повече, и се понесохме към Кривото.

На следващата сутрин електрическият проблем бе отстранен чрез завъртане на щепсела в разклонителя… Доколкото разбрах причината била в некадърно направената макара, с която си носехме ток и видео сигнал от и към сцената на Камерна.

Прекарах първата половина от деня на видеомиксера на зала България, а втората - на аудио. Нямам почти никакви спомени, свързани с техниката - изглежда не сме имали сериозни проблеми. Изключение правят колоните в голямата зала, които не бяха включени в захранване за откриването (въпреки че около час преди това работеха), а по-късно на едната ѝ падна предпазителя.

От втория ден също нямам почти никакви спомени от техническата част - явно просто всичко е работело гладко и не е имало запомнящи се ситуации :)

Равносметка

Добрата организация и предварителна подготовка спомогнаха много за сравнително безпроблемното протичане на конференцията. Видеоекипът не беше претоварен през цялото време, но определено имаме нужда от повече хора, за да можем да отделяме повече време за почивка или гледане на интересни лекции в други зали.

Ако гореописаните неща ви звучат интересно - заповядайте като доброволци на следващия OpenFest или на IT турнето :) Схемите и описанията може да изглеждат леко плашещи, но всъщност не е чак толкова трудно да се работи с техниката - просто трябва практика.

HackConf 2016

За втора поредна година се проведе HackConf в зала 3 на НДК. Този път не бях посетител, а участвах в екипа, отговорен за записването и излъчването на събитието.

Setup

Видео сетъпът беше сравнително стандартен - две камери (централна и общ план) директно по SDI, a изходът от лекторския лаптоп - през един нелош китайски видео scaler. Въпросното устройство приема видео сигнал от практически всякакъв интерфейс и го изкарва на 720/1080p едновременно на два SDI-я. Трите източника на сигнал влизат във видеомиксер Black Magic. От него, къде директно, къде през SDI→HDMI конвертор, имахме няколко изхода:

  • два рекордера Atomos Ninja 2 (два, защото се е случвало да има проблеми с диска или самото устройство) *един VidiU Teradek, който засилваше крайния продукт към YouTube (streamdump-овете вече би трябвало да са обработени). *двата проектора в зала 3 на НДК

Проекторите се оказаха по-особен случай, тъй като нямахме достатъчно дълги кабели, за да подадем сигнал и на двата от миксера. В крайна сметка прекарахме SDI до по-близкия проектор и сложихме SDI→HDMI конвертор, който дублира входния сигнал на втори BNC конектор. От него пуснахме втори SDI кабел до по-далечния проектор, след което отново конвертор.

Освен това записвахме и общия план директно на камерата, за да имаме резервен запис, ако нещо се обърка много сериозно (на него се виждат и лектора, и слайдовете).

Със звука се занимаваха хората от НДК, които си разбираха добре от работата и като цяло нямахме проблеми (освен, че нямаха 2м XLR, за да ни дадат изхода от техния пулт :)). Ползвахме малък аудиомиксер Yamaha, който получаваше сигнал по въпросния кабел и го изпращаше отново по XLR до камерата за общия план. Тя пък го връщаше по SDI до видеомиксера. Знам, че звучи излишно сложно, но видеомиксерът нямат аналогов аудио вход.

На пулта имахме един безжичен микрофон, чийто приемник беше в оператора на централната камера - еднопосочен интерком.

Проблеми

Нямаше как да е конференция без разни инфарктни ситуации. Към края на първия ден по-далечният проектор започва периодично да премигва и на моменти да показва чисто черен екран за няколко секунди. Моите подозрения падат върху HDMI разклонителя, чиято роля беше да захранва допълнителен монитор на сцената за лектора. Мислех, че недоволството на хората към този тип устройства е преувеличено, но явно не е.

Вторият ден започна доста зле. Малко преди откриването изтествахме сетъпа с лаптопа на първия лектор и всичко тръгна без грижи. На самото откриване обаче останахме без сигнал от лаптопа, при което се започна паническо опъване на нови кабели, снаждане с текущите, смяна на китайския scaler с такъв от Atlona (който дори не можа да си покаже менюто за настройка и се отказахме от него).

В крайна сметка, след 40-50 минути борба, китайския scaler благоволи да тръгне отново и конференцията продължи със скромното закъснение от 1 час (изглежда трябваше да компенсираме за лекия първи ден). После от организаторите си правеха шеги, че ще организираме състезание по тичане на 50 метра с HDMI кабел :)

Изводи

Китайският скейлър работи прекрасно, когато реши, че ще работи. Устройството е много полезно, но не знам доколко може да се разчита на него за предстоящия OpenFest, ако спира на случаен принцип. Има го и моментът, че го бяхме забравили включен и след разпъването на постановката петък следобед, и след лекциите първия ден. Напълно възможно е да е прегрял или да има друг проблем с работата продължително време.

Не е добре да се прави конференция, когато нямаш резервен хардуер (включително кабели).

Винаги всичко може да се счупи, дори и да е работело минути преди това.

Сайтът за евростипендиите

Тези дни се регистрирах в сайта за евростипендиите за студенти от приоритетни специалности и видях две неща, които не би трябвало да съществуват в съвременния интернет.

На първата страница на сайта веднага се забелязва хубавият голям бутон за започване на SSL връзка. И ако го натиснете, ще установите, че дори са платили на GeoTrust за EV сертификат. Прекрасно. Но не разбирам защо криптираната връзка не се използва по подразбиране. Нещо повече - дори при вход в системата и попълването на формулярите с лични данни всичко минава по мрежата в чист вид.

Да не говорим колко има да се желае от SSL/TLS конфигурацията на уеб сървъра. Поддържа SSLv3, за който се знае, че е уязвим от 2014 година насам. Освен това използва стандартните Diffie-Helman primes. Дори да не разбирате в подробности уязвимостите (признавам си, че и аз не съм запознат с математиката зад тях), едни добри хора периодично издават книга, в която е описано кои шифри и версии на TLS протокола се считат за сигурни в момента. В нея има и конфигурации за голяма част от софтуера, които просто трябва да се копират.

Още по-притеснително е, че паролите се пазят в базата данни в нехеширан вид. Заподозрях нещо подобно, когато видях ограничението за максимална дължина на паролата от 20 символа. Изходът на хеш функциите, които се използват за сигурно съхранение на пароли, има фиксирана дължина и съответно размерът на входните данни няма значение. За да потвърдя съмненията си използвах функционалността за възстановяване на забравена парола и разбира се, я получих в чист вид по имейл…

При опита на един колега да се регистрира забелязахме интересен проблем - въвеждането на парола със странни символи (“[;NfO~lnE0wrUh.6CL6” в конкретния случай) води до грешка, че факултетният му номер е твърде кратък. При използване на по-проста парола такъв проблем нямаше. Виждам два варианта - или това някъде обърква проверките за стойностите на полетата, или влиза unescaped в SQL заявките и грешката идва от базата данни. Докато първото се преживява, второто е сериозна уязвимост, с която могат да се извлекат нехешираните пароли от предходния параграф.

Красиво, нали? :)

Допълнение към първоначалния пост

Заиграх се с регистрирането на нови потребители, което става с ЕГН и факултетен номер. Въвеждането на тези данни за вече регистриран потребител не води до грешка, а отново до формата за регистрация с полета за имейл и парола… А попълването на тази форма води до смяна на паролата на съществуващия профил в сайта и успешен вход с нея. Опцията за смяна на парола в панела очакваше не текущата такава (зададена чрез този бъг), а редовно въведената при първоначалната регистрация…. Нямам думи.

Български mirror за Raspbian

От днес, благодарение на Линукс за българи и на Владимир Витков (zeridon), вече има български mirror на Raspbian. Мирорът е достъпен на адрес mirrors.linux-bg.org/raspbian/ по HTTP и FTP, както и на rsync://raspbian.linux-bg.org::raspbian.

Mirror-ът e submit-нат в mirror redirector-а на Raspbian и би трябвало скоро заявките от България да започнат да бъдат пренасочвани към него. Машината има 100Mbit/s свързаност и поне при мен скоростта е добра - 4-5MB/s.

HackFMI6

В края на миналата седмица се проведе HackFMI6. Първоначално щях да участвам с The Rare Pepes, но бях поканен да бъда ментор, след като от Роботев подкрепихме хакатона с отстъпка за магазина и малко хардуер. В крайна сметка се озовах и в журито, та сега споделям каквото си спомням от проектите на отборите и техните представяния.

Hexapod

Проектът им представляваше паяк, задвижван от прилично количества сервота. Бяха си поръчали специално да им изрежат краката и корпуса на лазер. Не бяха проучили как се движат истинските паяци, а движеха краката по синусоидален закон. Нещото ходеше сравнително стабилно, но се хлъзгаше доста и това му пречеше. Казаха, че се справя с препятствия до около 5 сантиметра, въпреки което на демонстрацията не можаха да прекрачат лаптоп (заради хлъзгането). Забавното беше, че в някакъв момент прозвуча имперският марш, който се върза доста добре с крийпващото напред животно :) Като цяло интересен проект, бих искал да го видя в по-завършено състояние.

Kappa

Явно бяха големи фенове на Yu-Gi-Oh!, защото проектът им беше доста подобен на дековете за карти от детското предаване. Използваха RFID карти за чудовищата и с ESP8266 изпращаха информация до сървър, който управляваше играта. Имаха и уеб интерфейс, на който се виждаха какви карти са поставили на полето и колко точки живот са им останали. За демонстрацията си закрепиха хардуера на едно парче картон, което се придържаше към ръката на презентиращия с някаква кожена гривна (за отбелязване е, че издържа до края). Не беше особено смислено, но за сметка на това забавно и по-различно от другите идеи.

Toronto

Нямаха много хардуер - само едно Raspberry Pi 2 с камера към него. Искаха да правят нещо, свързано с разпознаване на изображения, но не стана ясно какво точно. Твърдяха, че за алгоритъма, който са избрали, нямало готови библиотеки (с което hackman не беше съгласен) и се опитаха да си го напишат сами. На презентацията си признаха, че са се провалили, но го направиха с добро чувство за хумор и достойнство. Жалко, смятам, че имат потенциал.

RingRing

Проектът им представляваше домофон с ESP8266, който изпраща notification на смартфон, когато някой позвъни. Първоначално се опитаха да накарат ESP-то да семплира сигнал от микрофон и да го изпраща като 8-битов PCM (на принципа на цифровата телефония) до сървъра, но не му стигаха силите. Изровиха стар GSM отнякъде, запоиха му кабели директно за клавиатурата и набираха по този начин :) Не знам доколко е оригинална идеята, но имплементацията ми се стори добра и реално приложима (с Wi-Fi чип, поддържащ адекватен SSL…)

TeamTUES

Количка с управление от Android телефон през Bluetooth. Имат и ултразвуков сензор, който автоматично спира количката при наличието на препятствие пред нея. Управлението изглеждаше доста гладко, като освен с ръчкане по тъч скрийна, можеше да се случва и с акселерометъра на телефона. С изключение на липсата на баланс (предницата беше много тежка), се бяха справили добре.

Отбор Ж

Информационна система за студентите от ФМИ - киоска, на която с международната студентска карта (ISIC) се чекираш (с RFID) и си виждаш програмата за деня. Не е нещо революционно, но работеше и ми се струва, че бих го ползвал периодично, ако имахме нещо подобно в ТУ. За киоската използваха RPi 1 (поради което не вървеше много гладко), а за RFID четец - Arduino със съответния shield и USB връзка към Raspberry-то.

The Rare Pepes

Хардуерен мениджър за пароли на база Pololu A-Star Micro (с Atmega 32u4). Имаха доста проблеми с платката (които се проявяват и при мен на работа, може и да не е съвпадение) и заедно правихме отчаяни опити за съживяване в 2-3 сутринта в неделя. Идеята беше интеграцията с браузър да става посредством Chromium extension (Firefox скоро ще използва същото API, та ще е multi-browser), но “случи се javascript” и на демото пишеха на ръка в серийния терминал. Все пак бяха успели да подкарат HID-а на атмегата, която въвеждаше юзъра и паролата след натискането на един голям мигащ червен бутон :)

Пазеха паролите криптирани с AES-256 във външна памет. Ключът се деривираше с PBKDF2, но имаше сериозни слабости - правеха едва 100-на итерации на SHA-256 заради бавния процесор и salt-ът им не беше случайна стойност за всяка парола, а хардкоднат. Атмегата е твърде слаба (8 бита, 16MHz), за да направи повече итерации за някакво приемливо време, а и няма хардуерен RNG.

Counter Productive Unit

Правеха количка, управлявана през wifi. Искали са по някакъв начин да я използват за игра, но идеята не ми стана ясна. На количката имаше и NFC приемник, като нещо трябваше да се слува, когато засече таг, но не сработи. Управляваха я с текстови команди през SSH, тъй като не са могли да подкарат друго управление. Проектът беше силно незавършен.

Егаси Тока

Измерваха консумацията на електроуреди с цел да забележат вредни pattern-и. Направили са си собствен индуктивен датчик за ток, но не са имали с какво да го калибрират и са го сравнявали със захранванията на лаптопите. Изпращаха данните за консумацията чрез ESP8266 и имаха някакъв уеб фронтенд, но не можаха да демонстрират на живо, понеже всичко се счупи в последния момент. Голям плюс беше наличието на вградена отварачка за бира в разклонителя със сензорите :)

Darth Vader

Бяха направили количка, която автономно достига предварително зададени координати. На демонстрацията трябваше да заобиколи някакво препятствие, но едва третият опит беше сравнително успешен. Имаха и дистанционно управление oт смартфон.

Центрофуга

Бяха домъкнали 80-килограмова руска пералня на 32 години с неработещ програматор. Вкараха в нея RPi2 и с 8 релета успяха да завъртят барабана и даже да пуснат центрофугата. Имаха и уеб интерфейс (с въртящи се doge-та по време на пране) за настройка на отделните eтапи и запаметяване на програми. За презентацията не бяха подкарали тази функционалност, а просто пускаха пералнята с един bash скрипт.

Hello

Направиха гривна, отчитаща здрависване и обменяща контактна информация с другия човек (ако и той носи такава) посредством онлайн услуга. Не ми хареса, че решението между кои две регистрации да се обмени информацията се правеше на база приблизително съвпадение на времената. Трябва да се комбинира с геолокация или по-добре - гривните да си обменят ID-та и независимо да правят заявки за информация от другата.

We Love C++

Правиха хранилка за котки с управление по интернет и таймер (като любител на котките веднага одобрих идеята, въпреки че не е първият такъв дивайс). Хареса ми, че сами си правеха механичната част (ако си мислите, че да режете дървени талпи във ФМИ е вандалщина, продължавайте да четете). В крайна сметка слагаха храната в една тръба с вратичка накрая, която вдигаха със серво мотор. Използваха и някакъв сензор за близост (не съм сигурен какъв), който трябва да се монтира вътре в купичката, за да засича кога в нея има неизядена храна и в такъв случай да не пуска още.

HackNPMG

Първоначалното идеята им беше да направят ръка, изстрелваща хартиени самолетчета или нещо подобно. Няколко часа преди крайния срок обаче им изгоряха сервотата и решиха да се позабавляват. Презентацията им представляваше гавра с някакъв учител по география от НПМГ (явно доста известен), като уж беше и демонстрация на дивайс за преписване. Устройството получаваше отговорите по Wi-Fi (Tiny-Circuits Arduino) и ги показваше по някаква странна схема с няколко светодиода. Многократно ми благодариха, че съм им помогнал да подкарат wireless-а, въпреки че просто следвах инструкциите на производителя…

Beer

Количка с ремарке, която се придвижва автономно по някакъв маршрут. Запомних ги с това, че имаха управление от компютър, смартфон и умен часовник, останалото ми се губи…

Random

Идеята им беше да управляват парно през уеб интерфейс като задават гранични температури. Реално не можаха да демонстрират нищо (освен грозен сайт). Бяха си купили неподходящ клапан - работеше само при наличието на налягане от едната страна и не можаха да демонстрират нищо. Управлението на парно изобщо не се прави по този начин - има си специални кранове с актуатори за тази цел.

NullPointerException

Започнаха презентацията с доста приказки за джедаи, явно Star Wars хайпът им беше оказал влияние :) Показаха умен часовник, който засича движенията на ръката и ги използва за управляване на компютър с Linux - навигация в графична среда и контрол на медия плейър. Нямаха функция за научаване на нови жестове. Демото работеше почти безупречно, но аз все още не съм убеден, че това е удобен начин за работа с компютър.

Last Hope

Управляваха Zumo робот с гласови команди посредством Android телефон (и гугълското API за voice recognition). Демонстрацията им беше затруднена от бавния нет и шума в залата, но въпреки всичко успяха да запаметят поредица от команди и да накарат роботчето да я изпълни.

SmartDoor

Онлайн отваряне на врата - нищо интересно. Разчитаха на някакъв cloud service и липсата на интернет им попречи да демонстрират (което не ги убеди, че е лошо да разчитат на външна услуга…). Имаха и мобилно приложение, написано на Xamarin (би трябвало да върви и на трите големи платформи).

#Бекон

триизмерен скенер. Също така проектът с най-много импровизации на квадратен сантиметър :) Едно серво (закрепено върху гъба за дъска, обираща вибрациите) въртеше чаша за кафе, която сканираха с лазер (за формата) и уебкамера (за цветовете). Работеше доста добре. Бюджетът на проекта (без електрониката) бил под 10 лв, а най-скъпата част - кутия ореховки, от която ключов елемент беше хартийката.

ElRomantico

Един от по-интересните проекти на хакатона. Бяха направили стиропорена ръка с пръсти, задвижвани от сервота. Следяха движението на истинска ръка с няколко акселерометъра и сензора за огъване. Имаше леко трептене на пръстите (от шума в показанията на акселерометрите), но въпреки това повтаряше движенията сравнително добре.

Mythos

Ето това бяха най-големите вандали на хакатона… В 3 сутринта взели един стол, нарязали го с флекса и сглобили нещо като екзоскелет, който поддържа едната ръка. В рамката на гърба бяха закрепили един винтоверт със забита в него отвертка, навиваща въже върху макара. Цялото нещо работеше без един-единствен ред код и изглеждаше брутално.

Далеци

Взеха трето място със система за охрана на колела. Подходът им беше интересен - заключването на колелото става с кабел, който има специфичен импеданс. При прекъсване или окъсяване импедансът се променя, включва се аларма и се прави снимка на крадеца. Имаха и уеб интерфейс, показващ свободните места за велосипеди, както и служещ за регистрация. Снимката на крадеца се изпраща на имейла на собственика на колелото. Физически чекирането ставаше с RFID карта.

BeerOverlods

Една от забавните идеи на хакатона - робот, който ти отваря бира, само ако е достатъчно студена. В противен случай ти подава отварачка, защото трябва да се замислиш дали си заслужава да пиеш топла бира :)

Vse1

Правеха цветомузика, като идеята им беше основната част да се събира в обикновена фасонка, но не го бяха докарали дотам. Нещото имаше два режима. В първия извличаха амплитудите на различните честоти посредством трансформация на Хартли (и ефектът беше добър), докато във втория разчитаха само на силата на звука (с доста по-лош резултат).

Backlight

Идеята не беше оригинална (на практика - Philips Ambilight), но изпълнението беше много добро. Правеха анализ на изображението с Processing и пращаха данни на едно Arduino, което управляваше светодиодна лента с индивидуално адресируеми LED-ове. Разделяха екрана на няколко зони. Ако гледах филми по-често бих се замислил за нещо такова вкъщи :) Като недостатък може да се посочи, че е нужно сигналът да идва от компютър (заради Processing-а).

HeartCore

Електронен пулсомер с публикуване на данните онлайн. Идеята им беше да може лекар да наблюдава пациентите си дистанционно. Имаха и цветен екран за визуализации, но сензорът им се повреди и не можаха да го демонстрират.

#ПодайМонстъраТам

Имаха 2 64x32 RGB LED матрици, всяко от които представляваше отделна планета със собствена раса от цветни точки. Расите обикаляха, събираха храна и се размножаваха. Освен това някаква част от обитателите на едната планета можеха да се прехвърлят на другата, където да водят битки. Имаха и желание да го доразвият в нещо като MMO. Беше забавно и изглеждаше доста готино.

PhotoBooth

Управляваха един DSLR с помощта на ESP8266, сървър на Ruby и libgphoto2. Замисълът беше да се снимат хората по сватби и други такива събития, като снимките автоматично се качват в социалните мрежи. На демонстрацията имаше проблем с този фийчър, като не стана ясно дали се дължи на бавния интернет или на проблем при тях. Не беше особено интересно, а и аз като цяло не харесвам толкова “социални” неща :)

lunatic_pwnees

Гривна за управление на компютър с жестовете. Връзката ставаше през Wi-Fi, като компютърът обработваше информацията за движенията. Имаше възможност и за научаване на нови движения. Повтарям се, но това не го виждам като удобен начин за работа с машината… За съжаление не можаха и да демонстрират, тъй като акселерометърът им беше изгорял.